Гледане на Посланието по време на Рамадан

Моят прародител Расим Табакович е служил като имам в източния босненски град Вишеград. Винаги безупречно облечен и с бяла молитвена шапка, когато излизаше от вкъщи си, имам Расим беше духовният лидер на мюсюлманската общественост в този изящен град на река Дрина.

Мюсюлманите бяха малцинство в комунистическа Югославия и заради потискането на религията от страна на режима, практикуващите мюсюлмани бяха малцинство в малцинството.

Хора като моя прародител стояха като стълбове в общностите на вярващите. Той умря в края на 80-те години на предишния век и към момента се помни с положително от бошняците от региона на Вишеград и оттатък него поради неговата почтеност.

Като надълбоко религиозен човек, той не се интересуваше от киното, което по това време прожектираше филми, отразяващи най-вече комунистическата агитация, към която той нямаше отношение.

Ето за какво имам Расим заведе моята прабаба Хафиза на кино в края на 70-те години – за първи и единствен път, доколкото хората си спомнят – това беше специфичен мотив.

Прожекцията, на която Расим заведе Хафиза, не беше елементарен филм. Това беше The Message, филм, режисиран от сирийско-американския режисьор Мустафа Акад и с присъединяване на Антъни Куин. Разказваше историята за началото на исляма и задачата на пророка Мохамед, мир на праха му, да популяризира Откровението.

Това беше дълго чакана прожекция и театърът във Вишеград беше цялостен с мюсюлмани от всички генерации. Дори в Сараево, където родителите ми Фикрет и Хамида учеха право по това време, кината бяха цялостни с хора, нетърпеливи да видят този незабравим филм.

За босненските мюсюлмани, живеещи при комунизма, издаването на The Message беше удивително събитие. Това бележи началото на завръщането на религията в публичния живот, защото комунистическият режим възприема по-малко корав метод към исляма и другите религии.

За първи път практикуващи босненски мюсюлмани виждаха на огромния екран това, което бяха научили вкъщи и в джамиите за историята на исляма. Мнозина се възхитиха на мощното влияние, което оказа филмът, и на способността на Акад да съобщи историята и посланията на исляма по метод, който те сметнат за религиозно подобаващ, употребявайки среда, нормално отдадена на заниманието. Самият имам Расим беше надълбоко впечатлен от кино лентата.

Изключително впечатляващото показване на Куин на чичото на Пророка (мир му) Хамза съобщи на екрана неговата мощ и увереност. Роденият в Мексико Куин, чието същинско име е Мануел Антонио Родолфо Куин Оахака, евентуално в никакъв случай не е предполагал в средата на 70-те години доколко ролята му в този филм ще разпространява името Хамза. Името става изключително известно в края на 80-те и 90-те години.

Не е изненадващо, че Съобщението се трансформира в учебен запас за босненските мюсюлмани.

Спомням си, че гледах кино лентата в къщата на баба ми Хафа във Вишеград. Тя го показваше на нас – внуците си – на VHS. По това време към момента беше комунистическа Югославия и едвам след рухването на режима и независимостта и либерализацията на Босна при започване на 90-те години филмът стартира да се демонстрира по малкия екран.

Когато се преместихме в Малайзия в средата на 90-те години поради преподавателската работа на татко ми в университет в Куала Лумпур, видях кино лентата и по малкия екран.

Разбрах, че от Балканите до Югоизточна Азия Посланието се е трансформирал в обичан филм за мюсюлманските общности. Успехът се дължи освен на забележителните умения на Акад като режисьор, само че и тъй като просто няма толкоз доста филми на ислямски тематики със същото качество и обсег.

Другият филм, постоянно прожектиран по време на Рамадан и празниците, е „ Лъвът на десерта “, който също е режисиран от Акад и включва Куин. Разказва историята на либийския водач и имам Омар ал-Мухтар, който се съпротивлява на италианската колониална инвазия в страната му през 20-те и началото на 30-те години.

Двата епоса на Акад бяха толкоз изключителни, че други продукции не можеха да се мерят с тях. Спомням си по какъв начин по време на един продължен празник на Байрам в Малайзия през 90-те години на предишния век, една телевизионна станция изчерпа филмите с ислямска тема за проявление, тъй че реши да пусне ориенталисткия и мощно спорен филм „ Лорънс от Арабия “. Това накара един турски професор, преподаващ в малайзийски университет, да напише тъжба до канала.

Наистина геният на Акад да разказва историята на исляма и да споделя историята на Омар ал-Мухтар е непостижим. Никой различен режисьор не е постигнал това, което той. Акад продължава да продуцира други филми и кариерата му в Холивуд по всевъзможен метод е сполучлива.

Той трагично загуби живота си, дружно с щерка си Рима, при бомбените атентати в Аман през 2005 година, осъществени от Ал Кайда. Наистина е подигравка, че режисьорът, който направи толкоз доста за разпространяването на посланието на исляма посредством филм, беше погубен от терористи.

Въздействието и въздействието на най-важната му работа го е надживело. От Вишеград до Куала Лумпур и оттатък, въздействието на Посланието е извънредно. Филмът е неповторимият принос на Акад и неговото трайно завещание. Това е най-значимият му вакъф.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.